За книгата: 2010 г. / „Завеса" е нова книга на Милан Кундера, преведена за първи път на руски. Един от най-великите прозаици на нашето време отново се потапя във вселената на романа. Авторът разсъждава върху дълбоките закономерности на този сложен жанр, който дава нов поглед към света, върху връзката му с историята. По същество Кундера създава фундаментален курс в изкуството на романа и неговата роля в световната литература. Есето на Кундера, подобно на музикална партитура, се състои от седем части, всяка от които съдържа няколко блестящи размишления върху съдбата на романа и неговите най-велики творци, като Ф. Рабле, М. Сервантес, Л. Толстой, М. Пруст, Р. Музил, Ф. Кафка и др. „Завесата” брилянтно показва, че творбата на един писател дава на читателя инструмент да види това, което иначе никога не би виждал (задна корица) Милан Кундера е един от най-интересните четливи писатели от края на 20 век. Роден в Чехословакия. Там са написани романите му „Шегата” (1967), „Животът не е тук” (1969), „Прощалният валс” (1970) и сборникът с разкази „Смешни любови” (1968). Малко след трагедията от 1968 г. той се премества във Франция, където написва романите „Книгата на смеха и забравата“ (1979), „Непоносимата лекота на битието“ (1984) и „Безсмъртие“ (1990). Написва няколко книги на френски език: „Бавност” (1995), „Автентичност” (1997), „Невежество” (2000) и две есета – „Изкуството на романа” (1986) и „Нарушени завещания” (1993). „Завеса“ е литературно-философско есе на Милан Кундера, преведено на руски през 2010 г. Един от най-великите прозаици на нашето време разсъждава върху историята на романа, върху законите на този най-сложен жанр, който позволява да се проникне в душата на нещата, върху връзката му с европейската история, върху композицията, върху пътуването роман, върху съдбата на романа и неговите автори като Ф. Рабле, М. Сервантес, Л. Толстой, М. Пруст, Р. Музил, Ф. Кафка и др. Опъна се магическа завеса, изтъкана от легенди пред света. Сервантес изпраща Дон Кихот и разкъсва булото. Светът се отвори пред странстващия рицар в цялата комична голота на неговата проза... разкъсвайки булото на предварителната интерпретация, Сервантес даде път на това ново изкуство; неговият разрушителен жест се отразява и продължава във всеки роман, достоен за това име; това е знак за автентичността на изкуството на романа.